3 февруари 1992 - 5 май 2006
През нощта Съни получи инсулт, 6 часа непрекъснати гърчове, ветеринарят й би няколко инжекции, за да я успокои, поръча да я включат на системи в клиниката, но се оказало, че няма смисъл, пораженията били твърде големи.
Не си спомням живота си без Съни.
Качихме се на Витоша и я погребахме сред морените.
Страшно съжалявам, Бистра :(
[много мъчно ми стана и исках да напиша нещо успокоително, но нищо не се сещам :( ]
Posted by
Анонимен |
май 08, 2006 10:40 сл.об.
Благодаря, много си мила. :-)
Posted by
Бистра |
май 09, 2006 6:20 сл.об.
Не забравяй, че мъката от смъртта е чисто изобретение на Homo Sapiens, няма го преди него.
Имам предвид, че твоята мила е щастлива сега във Вечните ловни полета.
11:49 PM
Posted by
Unknown |
май 09, 2006 11:50 сл.об.
Ох, даже ми се случва обратното - чувствам се малко виновна, че не скърбя "достатъчно". Нашите много плачат.
Просто много леко приех, че нейният път тук е свършил, че продължава нагоре, напред, или просто нанякъде.
И ако това за еволюцията растение-животно-човек-Бог е вярно, значи тя ще се роди един прекрааасен човек. И това толкова ме радва. :-)
Между другото, Вени, и на некролога й пише горе-долу това - че ще тича вечно по зелените поляни. :-)
Posted by
Бистра |
май 10, 2006 7:41 сл.об.
пак съвсем (ама не можеш да си прдставиш колко) случайно попадам тук. много съжалявам за съни.. =/
а защо ти пиша: преди много много време пак случайно попаднах на твоя блог и видях една снимка. тогава ти казах, че и моето куче е кокер, изглежда по същия начин и се казва съни. (по-късно дори намерих и снимка, но ме домързя да ти я пратя) моята съни почина на 27 април... незнам, стана ми странно, реших, че трябва да ти го напиша =/ сигурно тичат някъде заедно =]
Posted by
m |
юни 22, 2006 8:32 сл.об.