Disarm you with a smile.

След като почисти основно стаите ни, мама каза, че няма сили да слага пердетата и ни помоли ние да го направим.

Естествено и двамата ни мързеше.
- Аз отивам да ям, като се върна, да си ги сложила, хаха!
- Е, как ще караш малкото момиченце да върши мъжката работа?!
- Айде, като се върна да си готова!

После се скарахме, всеки си отиде в стаята, след малко отидох да пия вода и се срещнахме в коридора, Светли носеше стълба и гледаше извинително.

Не е много красив, но пък има голямо сърце.

Подозирам, че има някаква родствена връзка с безполовото човече от Оскарите, но засега си мълчи, колкото и да го разпитвам.
Не може да спи - постоянно стои ококорен все едно очаква нещо да го нападне. Уверявам го, че няма от какво да се бои, но... (въздъх)

Когато още не беше изсъхнал, падна (или скочи?) и си счупи носа, преди това беше по-симпатичен.

Не си хареса снимкте в цял ръст, затова няма да ги качвам. Притеснява се, защото крачетата му са малко кривички...

Когато Петя ми каза, че глина се продава на Централния пазар, не се зарадвах особено. :-)
То пък взе, че се оказа доста интересно място - като изключим циганите с чорапите пет броя за левче и тези с картофи по 30ст. килото, и всички мацки с якенца Гучи, които си търсят прашки, и дебелите лелки, които търсят анцуг на детето, и миризмата на кебапчета и пържена риба, и... абе доста работи като излючим, Пазарът е интересно място. :-)

Започнах да разпитвам къде са грънците и лелите ме упътиха.

Още щом ме видя, тоест може би, като видя арт-палтенцето ми, чичкото стана и с тон: "аха, хванах ли те?" каза: "Търсиш си глина, нали?"
Започна да ме разпитва за какво ми е, в училище ли ни карат да правим нещо, "Ама не си от художествено училище? Как така?", намигна ми и ми препоръча да си взема от тъмната глина, защото разлика нямало, само другата била по-скъпа.

Не знаех какви инструменти да използвам, затова се справих само с клечки за зъби и за уши.
Знам, че не е нещо особено, но за мен е специално, защото е първото подобно нещо, което правя.

Сватбата тръгва
Сватбата тръгва
Булката не тръгва
Булката не тръгва

(народна песен)



Светли цяла вечер не спря да повтаря "Няма такава сатира!", той искрено се забавляваше - дядо ми танцува на House of Pain, мама скача като луда, ама наистина като луда, дечицата пищят и си играят с балоните, някакви бесни танци, клюки от типа: "Ама тя бременна ли е или е... напълняла?", роднините обикалят масите, за да кажат Наздраве! на всички, чуваш: "Айде, дано скоро и ти се ожениш!" или "Малеее, колко си порас(т)нала!" от устата на всеки, etc.

И докато той се забавляваше, аз се чудех кому е нужна цялата тая работа със сватбите.
В църквата се заслушах в нещата, които говореше попа - "трябва да обичаш жена си", "жената да се бои от мъжа си" и още куп подобни глупости.

Познай какво подарихме на "младото семейство"?

Аха! :-)
Икона, хахахахах!

След малко излизам да го празнуваме тоя рожден ден за трети път днес (събота - още веднъж, трябва да се ходи и на клуб, нали така? :-))

Click here.



via ying's blog

Ето на какво сладурче се натъкнахме със Севи на Стамболийски днес следобяд.
Мишлето беше тооолкова малко и хубавко, точно като играчка! Е, след време може би ще стане някой противен гаден тлъст плъх, да е живо и здраво, но засега "леле, никак не прилича на улична мишка", хаха! :-)