Disarm you with a smile.

Когато Петя ми каза, че глина се продава на Централния пазар, не се зарадвах особено. :-)
То пък взе, че се оказа доста интересно място - като изключим циганите с чорапите пет броя за левче и тези с картофи по 30ст. килото, и всички мацки с якенца Гучи, които си търсят прашки, и дебелите лелки, които търсят анцуг на детето, и миризмата на кебапчета и пържена риба, и... абе доста работи като излючим, Пазарът е интересно място. :-)

Започнах да разпитвам къде са грънците и лелите ме упътиха.

Още щом ме видя, тоест може би, като видя арт-палтенцето ми, чичкото стана и с тон: "аха, хванах ли те?" каза: "Търсиш си глина, нали?"
Започна да ме разпитва за какво ми е, в училище ли ни карат да правим нещо, "Ама не си от художествено училище? Как така?", намигна ми и ми препоръча да си взема от тъмната глина, защото разлика нямало, само другата била по-скъпа.

Не знаех какви инструменти да използвам, затова се справих само с клечки за зъби и за уши.
Знам, че не е нещо особено, но за мен е специално, защото е първото подобно нещо, което правя.