Disarm you with a smile.

Едно много, много интересно направено филмче.
Напомня ми на Харви Кръмпет, който също не е зле да гледате, ако още не сте. :-)

Май нарушавам правило Номер Едно: Без филми в този блог!, така че спирам дотук. :-)

via dезинето lite

Днес ми е толкова лятно, спокойно, лежерно... Слушам си лека музичка, много ми е хубаво!
Вчера правихме торта за Йошка, беше тооолкова забавно! :-) Но вечерта даже не я опитахме. Никой не се сети.

------------------------------------

Аз, Васко и майката на Теди.
Винаги трима.

Хахаха, една от трите най-смешни истории, свързани с (не)разбирането на езици.

Направих връзка с Една втора история на Г.Г., която, ако не сте чели, ТРЯБВА да прочетете. :-)
Най-добре още сега. :-)

Сядаме си днес в Мара с Теди, до нас сяда едно много симпатично момче, самичко, "Ох, Тиодора, пак ни подслушват.", никой не се учуди.
А момчето дори не се стараеше да прикрива любопитството си.

"Хаха, Тиодора, let's talk in English!"
И така, гениална идея, супер-много време си говорихме на английски, хаха, как го прецакахме. Ужасно весело беше.

До момента, когато пичът си извади телефона и заговори на блъди бритиш! :-) Перфектен английски, ужас, ами ако до сега само е разглеждал картинките във вестника?

"Тц-тц-тц, Тиодора, не съжаляваш ли сега за всички пропуснати уроци по испански?"

около огъня е хубаво и топло

Преживях страхотни неща, много дълбоко осъзнаване.
Сега роботският живот не ми харесва. Утре пак ще съм у дома си. А аз не искам така. Искам двата свята да станат едно. Както при Пепси. :-)

Беше тежка нощ - седем души на три легла, като Кеша само мрънкаше, а Наско ни събуди в 9.00am, защото не можел да спи и му било скучно.
Странно как някои хора толкова ти харесват в началото, а после ти стават противни.

Ето ни на сутринта, след като другите си тръгнаха за София с по-ранния автобус.
Жалко, че нощните снимки не са станали.
През деня нещата изглеждат други. Снощи всичко беше прекрасно...

Трябваше да запиша колко силно пищи Севи - страхуваше се да се вози на това, хахаха! :-)
А всъщност беше ужасно забавно, все едно пак си на шест. :-)

Вървейки от Цар Асен към Петте, забелязахме, че целият Скобелев е облепен с предизборни плакати на БСП. Елка страшно се възмути и взе нещата в свои ръце! :-)

"Младите хора", които минаваха, ни гледаха одобрително, един пич толкова ни се зарадва: "А така, давай, скъсай ги всичките!", а бабите само цъкаха с език: "Дечица, защо го правите, редно ли е това според вас?"

"Леле, Бисти, старците ще ни линчуват!"

"Ааа, днес е петък и нямаме да си учим, така че можем спокойно да късаме плакати!"

(още по темата - оттук)


където мине Елка, Станишев не остава!



всичко в кофата!

мишън къмплийт!


А аз, понеже трябваше да отразявам събитието, за съжаление, не успях активно да се включа в акцията.
:-)

За първи път подстригахме Съни, ето го резултата след два часа мъчения при ветеринаря, който в случая се явява фризьор. :-)

Преди/след

Подмладила се е, какво ще кажете? Прилича на бебе, на което още не са му пораснали ушите. :-)

Честит рожден ден на куклата Доли и на градинаря от Мара! :-)

Не знам как да опиша тази събота и неделя.

Никога, никога не съм си и помисляла, че Пепси може да ни покани у тях на гости. Но той го направи и в един момент това беше най-естественото нещо на света... :-)
Вечерта стояхме и си говорихме до 7.00am, умирахме за сън, но не ни се лягаше... :-)

Написах го и в хомили, осъзнах КОЛКО е голям Пепси и КОЛКО малка съм аз, не говоря само за години, а във всякакъв смисъл.
Вярвам, че когато порастна, ще стана като Пепси.
Всички ще станем като Пепси.

по пътя за Пловдив - зелено, зелено, зелено

първата ми нощ до Тиодора :-)


ето къде спахме всъщност


(а тази снимка всъщност Тиодора я направи)

Ох, небето днес е толкова синьо, толкова хубаво, че не знам как ще стърпя да не кача 10 снимки... :-)

Уау, ново лице в нашите селф-ове! :-)
Е, днес пак се крихме от Шаламанова, ама аман от тия снимки! :-) Малко разнообразие.

Андреа има страхооотна идея! :-)
Тези дни ще напиша есето си, само се чудя на български или на английски... Предложения?

А аз и Елка ви пращаме добро настроение! :-)
Keep smiling!

Не знам дали не е тъпо да го правя, но просто искам да споделя изумлението си, вълнението и топлината в гърдите си...

Пепси официално е поканил Тиодора и мен на гости в Пловдив за събота и неделя!
Пепси! На гости у тях! Олеле!
:-)

Не знам, толкова тъпо и недостатъчно е да сложа една усмивчица, или да напиша "много се радвам"... Как може това чувство да се побере в някакви си думички?!

А има и нещо друго, понякога думите са толкова излишни, толкова не на място, обикновено така се чувствам след rebirthing.
Понякога в главата ми с дни се върти:
Words are very unnecessary
They can only do harm

И все пак общуването е важно... Когато е лесно обаче...

след големите дъждове


edit: цъкни тук
И още веднъж - много благодаря на plasmo за цялата работа! :-)

По принцип рядко се будя от sms, особено рано сутрин. Обикновено е неприятно (Как така МОЯТ сън ще бъде смущаван?!), но много се радвам, че днес чух телефона си.

Ако последния месец сутрин се смея, докато си мия зъбите и се къпя, днес просто крещях от щастие! :-)

Обикновено не обичам да сядам на предната седалка на кола, но познайте какво - с Асен е различно! :-)

онова сиво нещо е Софеата


Не ми се разказва за блаженството и спокойствието. (Думите са недостатъчни.)
Нито за самия него. (Думите са крайно недостатъчни.)

Скоро става година откакто се познаваме.
Цяла година...
И в същото време - "само една година?" - струва ми се, че съм го познавала цял живот... а и преди това. :-)

Не го снимах, разбира се. Той е тук, ето тук! :-)

Sms от Асен: Ходи ли ти се на Витоша сега?

Много странна работа...

Последната седмица изгълтах 5 книги (Разкажи ни за пуйката, Джо на един австралийски комунист, първата книжка на Лемъни Сникет, интервютата на Тарантино, Поща на Буковски, Егати живота на Ник Хорнби), а за последните 2 седмици съм гледала общо 7 филма (два късометражни, два пълнометражни и три документални за Да Винчи).

Ххм, чудя се какво става с мен...

Олелееее, колко много се радвам! :-)

Написах мноооого дълъг имейл на Асен, а той ми върна два реда, че иска да се видим в неделя! :-)

edit: сега се радвам още повече, защото plasmo чете блога ми! Моят блог! Моят малък обикновен живот.... Хахаха, колко много се радвам! :-)

От няколко часа си пиша sms-и с Асен.
И съм щастлива, щастлива, щастлива...

Честит първи юни на всички, запазете децата в себе си, защото това е най-ценното, което имате! :-)