сряда, август 12, 2009 

peach tale



Ами да, май това е откритието на седмицата! (Другото е как не мога да престана да се моткам, но то не е никак ново.)

Всъщност много е неприятно да знаеш някои неща, които още не искаш да знаеш, защото искаш още малко да си малък. Това знание отнема от красотата на тези мимолетни влюбвания (каквото влюбване имам в дърветата напоследък), защото ги принизява. Просто изведнъж ми се струва смешно да пиша и мисля за праскови, когато знам някои конкретни неща.

Но така или иначе - понеже отново прекарахме няколко дни на хубавата вила (където преди месец-два за първи път ядох кайсии, паднали на земята), поради напредването на лятото, вече беше време за късане на плодовете направо от дървото.



Ами за мен беше наистина вълнуващо! Много специално преживяване. Мушкаш се между клоните, пчелите бръмчат, листата се поклащат от вятъра, слънцето ти намига, протягаш се на пръсти и стигаш някой топъл зрял плод. Просто го държиш в ръка и питаш дървото дали иска да ти го даде.

Сигурно и мен така нещо ще ме откъсне, когато съм узряла и съм готова да сляза. Или някоя буря ще ме събори на земята, ако не побързам.

Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-ShareAlike 2.5 Bulgaria License.